Сяра в почвата и в растението

 


В почвата сулфатът се държи като нитрат.

В растението азотът и сярата са съществени градивни елементи за протеините. Дефицитът на сяра значително ще намали ефективната употреба на азот и ще ограничи синтеза на протеини. От началото на индустриализацията насам много от сярата в почвата идва от серния диоксид в замърсения въздух (от изгаряне на изкопаеми горива). Намаляването на емисиите намалява този източник на атмосферна сяра, което прави балансираното използване на торове още по-важно.

Сярата може да бъде усвоявана от корените на растенията само под формата на сулфати. Както при лесно достъпния нитрат, тя може да се изгуби чрез отмиване в почвата. Ето защо се препоръчва пролетно прилагане на сулфатен тор, така че растението да може да го поеме по време на периода на активен растеж, както е при нитратите. Сярата заедно с азота е необходима за образуването на протеини, а времето им за усвояване е подобно.

The Sulphur Cycle


infoЕлементарна сяра

Докато сулфатният тор е незабавно достъпен за културата, приложенията на елементарна сяра трябва да се превърнат в сулфат чрез бактериална активност в почвата, преди тя да стане достъпна. Времето, необходимо за това окисление, не може да бъде предсказано и е възможно да отнеме много месеци, така че сулфатът, необходим за културата, може да не е наличен, когато е необходимо.

Синтез на протеини

Сярата е необходима за много растежни функции в растенията — подобно на азота, тя е основна съставка на протеина. Следователно съществува тясна връзка между количествата азот и сяра в културите, като повечето усвояват около 1 кг сяра (2,5 кг SO3) на всеки 12 кг азот.

SO3 СЕ ПОГЛЪЩА ОТ ПШЕНИЦАТА, КАРТОФИТЕ И ЗЕЛЕТО ПО ВРЕМЕ НА РАСТЕЖ
SO3 UPTAKES BY WHEAT, POTATO AND CABBAGE DURING THE GROWING SEASONКултурите от кръстоцветни зеленчуци, като маслодайна рапица, зеле и къдраво зеле, изискват много повече сулфат. Те се нуждаят от допълнителна сяра за производството на глюкозинолати, които се използват от растенията като защитен механизъм.

Веднъж усвоена, за разлика от азота, сярата не се движи срещу потока на транспирация и не може да бъде взета от по-стари листа, например за поддържане на нов растеж. Така че е необходимо достатъчно и непрекъснато подхранване на почвата, за да се задоволят всички нужди на растящата култура.

Признаците за дефицит включват пожълтяването на млади листа или на новия растеж. За разлика от това, пожълтяването при недостиг на азот засяга първо по-старите листа.

При недостиг на сяра за маслодайната рапица може също да се появи лилавеене и чашковидно свиване нагоре на младите листа, забавено и продължително цъфтене, бледо оцветени цветя и по-малко на брой, по-малки шушулки.

Рискът от недостиг на сяра може да се увеличи в държави, където нивата на атмосферната сяра (от замърсяването на въздуха чрез изгарянето на изкопаеми горива) намаляват. В САЩ и ЕС се наблюдава бързо намаляване на емисиите на серен диоксид. Според Земната обсерватория (която споделя данни от изследвания на НАСА) дори в Азия -  тази част от света, където се произвежда най-много серен диоксид, има намаление на атмосферната сяра. Емисиите на серен диоксид в Китай през два периода през първите две десетилетия на този век показват постоянен спад в замърсяването на въздуха, което, както и в други индустриализирани региони на света, ще доведе до по-малко количество сяра за почвата.

СРЕДНИ МНОГОГОДИШНИ СТОЙНОСТИ НА КОНЦЕНТРАЦИИ НА СЕРЕН ДИОКСИД, ИЗМЕРЕНИ ОТ OMI ЗА ПЕРИОДА 2005—2007 Г.
Източник: NASA Earth Observatory
СРЕДНИ МНОГОГОДИШНИ СТОЙНОСТИ НА КОНЦЕНТРАЦИИ НА СЕРЕН ДИОКСИД, ИЗМЕРЕНИ ОТ OMI ЗА ПЕРИОДА 2011—2004 Г.
Източник: NASA Earth Observatory